Западни войски, разположени в Украйна след примирие, биха могли да отвръщат на бъдещи руски атаки. Това заяви германският канцлер Фридрих Мерц. "Ще осигурим демилитаризирана зона между воюващите страни. Ще реагираме и срещу руски нарушения и атаки", каза Мерц в интервю за телевизия ZDF.
Изявлението идва на фона на сигнали, че САЩ и европейските им съюзници са готови да предложат на Украйна гаранции за сигурност, подобни на тези на НАТО. Те биха били част от евентуално мирно споразумение с Русия.
"Американците са поели ангажимент да защитават Украйна при прекратяване на огъня, сякаш тя е територия на НАТО. Това е нова и забележителна позиция на САЩ", заяви Мерц.
По шестточково предложение на европейски партньори следвоенните гаранции включват многонационални сили. Те ще бъдат под европейско ръководство и с подкрепа от САЩ. Части от тези сили ще бъдат разположени в Украйна. Целта е да се укрепи украинската армия и да се гарантира сигурността по море и въздух.
Франция, Великобритания и други държави заявиха готовност да изпратят войски. Това би станало в рамките на т.нар. "Коалиция на желаещите".
Германският министър на отбраната Борис Писториус е по-предпазлив. По думите му ключови въпроси за задачите на подобни сили все още нямат отговор.
По-рано полският премиер Доналд Туск заяви, че американските преговарящи са дали ново обещание. За първи път те са казали, че ще отговорят с военни средства, ако Русия наруши мирно споразумение.
Европейски лидери говорят с оптимизъм за разговорите в Берлин. Те се проведоха на 14 и 15 декември. В тях участваха президентът Володимир Зеленски и европейски представители. Срещите бяха с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.
Зеленски заяви, че има "напредък" по няколко теми. Сред тях са гаранции за сигурност "по модела на член 5". Той обаче предупреди, че няма съгласие по териториалните въпроси.
Москва засега не показва готовност за отстъпки. Русия настоява Украйна да не влиза в НАТО. Кремъл иска и пълен контрол над Луганска и Донецка област.