От F-35 до облака на Amazon: Зависимостите на Германия и Европа от САЩ

През 2019 г. се случи събитие, което остана в паметта на специалистите в дигиталния сектор. След като Доналд Тръмп – тогава в първия си мандат – с президентската заповед 13884 ограничи достъпа до продукти и услуги на американски компании във Венецуела, софтуерният гигант Adobe обяви, че ще блокира достъпа на всички свои потребители в страната. Особено силен беше шокът в творческите среди, които масово разчитат на графичните и фотографските програми на Adobe. В крайна сметка до пълно изключване не се стигна, но епизодът ясно показа колко далечни последици може да има едно решение, взето в Овалния кабинет.

Днес мишена на подобен подход стават европейците. Заплахите за мита във връзка с Гренландия засега са оттеглени, но несигурността около следващите ходове на Тръмп остава. В Берлин все по-активно се обсъжда как ЕС и Германия могат да станат по-малко уязвими, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". В този контекст се появява понятието "де-рискинг" – термин, използван досега основно по отношение на Китай. Вече обаче и зависимостите от Съединените щати се разглеждат критично. "Нужно е ново и стратегическо мислене", заяви неотдавна президентът на Федерацията на германската индустрия (BDI) Петер Лайбингер. Апелът му беше насочен както към политиката, така и към бизнеса.

От F-35 до облачните услуги
Зависимостите от САЩ обхващат почти всички сфери. На първо място стои отбраната. От създадения през 2022 г. специален фонд за Бундесвера германското министерство на отбраната поръча бойни самолети F-35 на стойност около 10 млрд. евро, като не се изключват и допълнителни покупки. От месеци се дискутира дали САЩ биха могли дистанционно да деактивират самолетите чрез т.нар. "kill switch", но сравними по възможности европейски алтернативи липсват. Същото важи и за сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск – без нея защитата на Украйна би била още по-трудна.

Вниманието обаче е насочено и към цивилния сектор.

Според проучване на ИТ асоциацията Bitkom от ноември 51% от германските компании са "силно зависими" от САЩ в областта на дигиталните технологии. 60% от анкетираните заявяват, че имат малко или никакво доверие към САЩ – дял, който вече се доближава до недоверието към Китай. Пазарът на облачни услуги за съхранение на големи обеми данни е доминиран от Amazon, Microsoft и Google. Не беше случайно, че канцлерът Фридрих Мерц в края на септември участва в събитие на групата Schwarz, която освен Lidl развива и германска облачна платформа. "И до днес сме прекалено зависими от хардуер и софтуер, най-вече софтуер от Съединените щати", заяви той тогава.

Къде е европейската алтернатива?
Зависимостите се простират и в други сфери. Водещите компании за кредитни карти са американски, а платежният гигант PayPal има около 35 млн. клиенти в Германия, докато европейската алтернатива Wero – едва около два милиона. Към това се приспада и енергетиката. След спирането на руските газови доставки Германия увеличи вноса на втечнен природен газ, като 96% от тези доставки идват от САЩ. Засега LNG представлява около 10% от газовия внос, но ЕС вече се ангажира да увеличи покупките от Съединените щати.

Какво да се прави в тази сложна ситуация? "Трябва да се премине към решителни действия", казва Ралф Бринкхаус, председател на работната група по дигитализация към парламентарната група на ХДС/ХСС. Според него заплахите за мита във връзка с Гренландия са били "много силен сигнал за събуждане". Бринкхаус предупреждава, че не може да се изключи опцията за използване на дигиталните и финансовите зависимости като средство за натиск и настоява суверенитетът да стане водещ критерий при всички обществени поръчки – от ИИ модели и облачни услуги до офис софтуер. Държавата може да действа като основен клиент и да подкрепи европейските доставчици.

Трудният път към независимост
Подобно мнение изразява и Арманд Цорн, заместник-председател на парламентарната група на ГСДП по икономическите въпроси. Той посочва, че вече съществуват конкурентни алтернативи – като ИИ решенията на френската компания Mistral, облачните услуги на групата Schwarz и офис софтуера openDesk. Във финансовия сектор плановете за дигитално евро се разглеждат като ключов проект за по-устойчива платежна инфраструктура. Необходима е обаче "обща мобилизация на политиката, бизнеса и науката".

Де-рискингът обаче не е лесен. Според заместник-председателя на групата на ХДС/ХСС по икономическите въпроси Зеп Мюлер Европа би могла сравнително бързо да постигне по-голяма дигитална и финансова независимост, но това би изисквало сериозна адаптация. Европейските алтернативи често са по-малко удобни от продуктите на американските лидери. Пример за това е Шлезвиг-Холщайн, където администрацията започна преход от Microsoft Windows към софтуер с отворен код. При прехвърлянето на електронната поща възникнаха сериозни проблеми, а част от служителите продължават да усещат липсата на познати функционалности.

Промяна в нагласите
Според президента на BDI Петер Лайбингер промяната вече е започнала. "Много компании търсят европейски облачни решения", отбелязва той и уточнява, че освен надеждността и цената все по-важен става въпросът за политическата сигурност. И в Германската търговско-индустриална камара се споделя мнението, че намаляването на зависимостите е необходимо, макар че в отбраната ще е нужен дълъг преход заради дълбоките трансатлантически връзки.

В Берлин предизвика изненада решението на федералното правителство да разреши на американската компания Sunoco да придобие най-големия германски оператор на складове за горива TanQuid. Sunoco е контролирана от Келси Уорън – близък до Тръмп бизнесмен. От министерството на икономиката защитиха сделката с аргумента, че са наложени строги условия за гарантиране на доставките, без да уточняват подробности. 

Източник: БГНЕС