Проф. Нийл Фъргюсън, старши изследовател в Института Хувър към Станфордския университет
"За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба". Това е знаменитото наблюдение на Джордж Оруел. То се отнася не толкова към всекидневния живот, колкото към политиката, в която "много е възможно да се окаже, че парчетата са по-важни от цялото, а две неща могат да съществуват на едно място едновременно". Причините, които той изтъква в едно свое есе от 1946 г., включват следния парадокс:
"В течение на много години преди началото на Втората световна война почти всички просветени хора настояваха за съпротива срещу Гермаия, но в същото време същите тези хора се изказваха и против това да имаме достатъчно оръжия за тази съпротива".
Миналата неделя ни предостави почти идеална аналогия с тази ситуация. В течение на доста години преди президентските избори в САЩ миналата година, почти всички американски консерватори настояваха за съпротива срещу т.н. "Биг Тех", големите технологични компании (така в САЩ наричат големите компании, които регулират Интернет и социалните мрежи, напр. Google, Facebook и т.н., бел. ред.). И в същото време мнозинството от консерваторите се обявяват против приемането на закони и правила, които биха направили съпротивата им ефективна. Разликата с времето отпреди Втората световна война е в това, че за разлика от немската заплаха, която тогава ни се е струвала твърде отдалечена географски, заплахата от страна на гигантските компании от Силициевата долина е под носа ни. В най-пряк смисъл - тя е на нашите мобилни телефони, на нашите таблети и лаптопи.
Още преди три години в една статия за това списание, в което излиза и тази моя статия, аз предупреждавах за престоящия сблъсък на Доналд Тръмп с компаниите от Силициевата долина.
"Социалните мрежи помогнаха на Доналд Тръмп да спечели битката за Белия дом, - написах тогава. - Силиконовата долина няма да му позволи да направи това отново". В своята книга "Площади и кули" изведох като основен лайтмотив мисълта за това, че новите онлайн платформи представляват нов вид власт над хората. Нов вид власт, която хвърля ръкавицата към традиционната йерархична власт на държавата. Под онлайн платформи аз имам предвид Facebook, Amazon, Twitter, Google и Apple. Нека ги наречем съкратено FATGA.
Те установиха над публичната сфера такава доминация, каквато не е имало от времената на разцвета на католическата църква отпреди Реформацията. При компаниите от групата FATGA имаше измамно скромен произход - гаражи и стаички в студентски общежития. Към 2008 г. нито една от тези компания още не беше попаднала в списъка на водещите световни компании по пазарна капитализация. А днес те заемат първо, второ, трето, четвърто и пето място. По петите им са единствено китайските конкуренти Tencent и Alibaba.
Какво се е случило? Случило се е това, че онлайн платформите превърнаха някога децентрализираната световна мрежа в олигархично организирана и йерархизирана публична среда. От тази среда те започнаха да печелят огромни пари, контролирайки достъпа до нея. За всеки човек, който може да види по-далеч от носа си беше ясно, че уж вродените либертариански наклонности на основателите на тези интернет гиганти бързичко ще отстъпят място на напора на ляво-либералните политики. Веднага след като беше проведен митинга на десните консерватори в Шарлотсвил, Матю Принс, председател на Съвета на директорите на интернет провайдъра Cloudflare, написа своя отговор на случващото се:
"Събудих се в лошо настроение и реших, че на някои трябва да им се забрани каквато и да е активност в интернет". Той нарече пишещите в дясното консервативно списание Daily Stormer "морални изроди" и забрани на техния сайт достъп до интернет.
Много републиканци по това време, 2017 г., все още вярваха, че FATGA са привърженици на свободния пазар, по отношение на които е нужно съвсем леко регулационно законодателство. След президентските избори миналата година, Twitter започна да добавя към туитите на Доналд Тръмп предупреждения, че авторът им има проблеми със здравето. И това при положение, че ставаше дума за сериозни съобщения на държавния глава на САЩ. Скоро след това, когато хулигани проникнаха в сградата на Конгреса на Капитолийския хълм, Twitter и Facebook започнаха масово да закриват профили на привърженици на Тръмп. Тогава привържениците на Тръмп направиха опит да пренесат дискусията от Twitter към конкурентната платформа Parler. Компании като Apple и Google незабавно отказаха на Parler продължаването на техническата поддръжка. Много скоро Amazon изключи Parler от своята "облъчна" услуга, което на практика представляваше действие по заличаването на една нарочена за неудобна платформа от интернет пространството. Това беше леден душ на демонстрация на силата на властта на „Биг Тех“, на големите технологични компании.
Няма да е преувеличено, ако кажем, че имаше два опита за държавен преврат. И ако пучът на хулиганстващите идиоти против Конгреса се провали, то пучът на големите технологични компании против Доналд Тръмп се увенча с успех. Проблемът не е просто в това, че Тръмп беше лишен от достъп до един от каналите за връзка с неговите избиратели. Проблемът е в това, че Тръмп беше премахнат от онова, което дълго време беше наричано "обществено пространство", форум.
Различни съдебни прецеденти дадоха на големите технологични компании един необичаен статус: този на уж обществена услуга, която поради някаква причина се оказа изцяло в частни ръце. През 2018 г. съд в Южния окръг на Ню Йорк постанови, че Тръмп не може да забранява в собствения си профил в Twitter профили на хора, които пишат обидни коментари към неговите послания. Мотивите на съда бяха, че това би било нарушение против доктрината за "публичните форуми", утвърдена от Върховния съд. Съдът добави в мотивите си , че президентският бан трябва да се разглежда като "цензура", "дискриминация на хората заради техните политически възгледи". А това, виждате ли, нарушавало първата поправка на Конституцията относно правото на народа да изказва своя гледна точка. В друго дело, "Пакинг против Северна Каролина" от 2017 г., съдия Антъни Кенеди сравни интернет платформите със "съвременна разновидност на някогашните градски площади". Не трябва противоконституционно да се ограничава достъпа на хората до тези платформи, дори и за такива, които са забелязани да извършват сексуални престъпления там, написа в мотивите си той!
Така че, вследствие на няколкото такива съдийски решения, днес президентът на САЩ Доналд Тръмп няма право да забранява в собствения си профил ползватели на Twitter и да им пречи да четат неговите послания. Но виж, Twitter има право да забрани на президента да пише напълно, като направо закрие неговия профил. Това, което е забранено на президента, се разрешава на другите ползватели на социалните мрежи, вкл. такива, които са уличени в сексуални престъпления.
За да разберем къде са корените на тази абсурдна ситуация, трябва да си спомним почти забравеното законодателство, прието в САЩ преди около четвърт век. Това законодателство възникна, след като съд в Ню Йорк призна интернет-провайдъра "Продиджи" частично отговорен за клеветнически писания срещу субект, ползващ неговите услуги. Американският Конгрес тогава отговори с приемането на "Акт за телекомуникациите" от 1996 г., според който на току-що зараждащите се интернет комуникационни фирми им се предлагаше лицемерно да защитят своите ползватели и да предотвратят незаконната дейност в мрежите си едновременно. Казано иначе, Конгресът прие закон, според който "нито един провайдър или подизпълнител на интерактивни компютърни услуги не бива да се разглежда като издател или разпространител на информация, ако тази информация му е била предоставена от друг доставчик на информационно съдържание".
Този пункт, съдържащ се в Секция 230 от споменатия по-горе "Акт за телекомуникациите", освобождава уебсайтовете от отговорност за това, което техните ползватели и клиенти публикуват в тях. Но в същото време дават на уебсайтовете правото да свалят онова съдържание, което не им харесва. Получава се много изгодна за големите технологични компании ситуация, частично описана в романа "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Опитайте се да привлечете големите технологични компании към отговорност заради публикации в техните мрежи и те ще Ви отговорят, че са само платформи за чужди възгледи. Но опитайте да поискате от тях неограничен достъп до техните платформи и те веднага ще Ви кажат - не можем да Ви позволим, тъй като сме и издатели.
Така се създаде ситуация, при която премахването на неприемливо съдържание като резултат от онова, което Акт 230 наложи като правила, се тълкува много избирателно - обикновено като ВЪЗМОЖНОСТ да се премахва само онова съдържание, което поради някакви причини се е сторило на ЛИБЕРАЛИТЕ неприемливо. Примерите за това се намират пред носа Ви. Цялото минало лято привържениците на движението Black Lives Metter (ФВП) използваха либералните мейнстрийм медии и социални мрежи, за да организират своите протести, които на много места дегенерираха до примитивно насилие и разрушения. При това насилие и разрушения, което многократно надвишаваше стореното от нахлулите в Капитолия миналата неделя. Не видяхме нито закриване на профили, нито предупреждения в Twitter, че този или онзи потребител на тази социална мрежа има проблеми с психиката.
Нека да сравним езика, който използва Доналд Тръмп в своята реч на 6 януари, и езика на Камала Харис, който тя използва в речта с ив подкрепа на BLM в шоуто на Стивън Колбърт на 18 юни 2020 г. Нито една от двете речи не призовава и не поощрява насилието. Тръмп призова тълпата да мине мирно покрай Капитолия и ги помоли "мирно и патриотично да направят така, че нашите гласове да бъдат чути".Камала Харис обаче каза следното за BLM:
"Те няма да спрат. Това движение, това Ви го гаратирам, няма да спре. Така че - пазете се! Те няма да спрат до самите избори през ноември, те няма да спрат и след тези избори".
Преди това, на 1 юни 2020 г., Камала Харис използва Twitter, за да събира волни пожертвования във Фонда за свободата на Минесота, който събира пари, за да бъдат платени гаранциите на арестувани погромаджии, устроили невиждани бунтове в Минесота след смъртта на Джордж Флойд. "Унищожението на частна собственост, която може да бъде възстановена, не е насилие или нарушение правата на човека", каза тогава в интервю за CBS журналистката от "Ню Йорк Таймс" Никол-Хана Джунс. И това се говореше в момент, когато много американски градове бяха обхванати от умишлени пожари и вандализъм. Профилът в Twitter на тази журналистка и до ден-днешен си работи, при това отлично.
Двойните стандарти обаче станаха особено очевидни, когато в. New York Post разкри скандалната история с крайно компрометиращите дейности на Байдън-младши в Китай. След като осъзнаха, че позорните дела там на Хънтър Байдън могат да навредят на кампанията на Джо Байдън, Twitter и Facebook веднга отрязаха достъпа на своите клиенти към тази статия. Twitter и Facebook не направиха нито един път нещо подобно по отношение на публикации, нанасящи щети на кампанията на Тръмп. Не е нужно да сте привърженик на Доналд Тръмп, за да разберете колко е опасно всичко това, каква тревожна тенденция е. Както правилно отбелязва Джордж Оруел, "ние всички сме склонни да вярваме в твърдения, за които знаем, че са лъжливи; и когато нашата грешка излезе наяве, ние сме склонни така да преиначаваме, така да преправяме вече случилите се събития, за да покажем, че все пак сме били прави". Познаващият, както никой друг, човешката природа Оруел продължава: "В интелектуалните спорове този процес може да продължи до безкрай. Единствената спирачка за това може да бъде фактът, че все пак в реалния живот рано или късно лъжливото убеждение се сблъсква с реалността".
Тези думи на Оруел можем да отнесем към множество различни ситуации вътре в Републиканската партия, случили се през последните 4 години. Можем да предскажем и друго: FATGA (Facebook, Amazon, Twitter, Google, Apple) - ето кои са истинските победители на президентските избори 2020 г.
Това са нашите "нови управници", както ги нарече Harvard Law Review.
Източник: The Spectator
.JPG?s=263551)
