Служебният външен министър: Европейската перспектива на страните от Югоизточна Европа е жизнено важна за стабилността и сигурността на региона

Министърът на външните работи Светлан Стоев подчерта ключовата роля на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) като най-значим и всеобхватен политически формат за сътрудничество в региона, включително предвид стремежа на страните за европейска и евроатлантическа интеграция. Светлан Стоев е начело на българската делегация в заключителните срещи на турското ротационно председателство на ПСЮИЕ на 17 юни в Анталия – Среща на министрите на външните работи и Среща на държавните и правителствени ръководители. Европейската перспектива на страните от Югоизточна Европа е жизнено важна за дългосрочната стабилност и сигурност, подчерта министър Стоев в изказванията си пред външните министри и лидерите на държавите-участнички.

Той припомни, че ПСЮИЕ е иницииран в София преди 25 г. и потвърди, че укрепването на отношенията между страните от ПСЮИЕ и ЕС продължава да бъде основен приоритет за България. "София винаги е била сред най-активните поддръжници на процеса на разширяване на Европейския съюз. Нашата подкрепа е последователна и се основава на ключови принципи като собствените заслуги на страните и поддържането на добросъседски отношения", заяви Светлан Стоев. "Ние ясно разбираме и вярваме, че надеждната перспектива за присъединяване е най-силният стимул за трансформация в Югоизточна Европа. Гарантирането на доверието в процеса на разширяване е от първостепенно значение, но от друга страна страните кандидатки за членство в ЕС също трябва да изпълнят ангажиментите си”, подчерта още служебният външен министър. В рамките на форума министрите на външните работи и лидерите на страните-участнички направиха преглед на развитието на регионалното сътрудничество в периода на турското председателство на ПСЮИЕ (1 юли 2020 – 30 юни 2021 г.) и обсъдиха възможностите за неговото по-нататъшно задълбочаване.

"Активното и рационално сътрудничество в рамките на съществуващите формати и въз основа на принципите на всеобхватност, регионална принадлежност и добросъседство, е от решаващо значение за постигане на дълготрайна сигурност, стабилност и просперитет в Югоизточна Европа", заяви министър Стоев. Изтъкната бе договореността за създаване на Общ регионален пазар в Западните Балкани, постигната на Софийската среща на върха на Берлински процес през ноември 2020 г., както и приемането на всеобхватен икономически и инвестиционен план на ЕС за Западните Балкани, демонстриращи силната подкрепа за региона. Министър Стоев изтъкна и необходимостта от координирано сътрудничество и солидарност за преодоляване на негативните икономически и социални последици от коронавирусната пандемията.

Държавните и правителствени ръководители приеха декларация от срещата, в която се отбелязва 25-годишнината от създаването на Процеса и се изтъква приносът му за сигурността и стабилността в региона. Лидерите одобриха и новата Стратегия 2030 за Югоизточна Европа, която надгражда предишната стратегия, обхващайки вече всичките 13 страни от ПСЮИЕ. Подчертана бе ролята на Съвета за регионално сътрудничество (СРС) като "оперативна ръка" на ПСЮИЕ и призната водещата му роля в координирането и изготвянето на Стратегия 2030. Приет бе и годишният доклад на СРС за периода 2020 – 2021 г., като бе обсъден и въпросът за избора на нов генерален секретар на Съвета. Министър Стоев пожела успех на предстоящото гръцко председателство на ПСЮИЕ и изрази увереност в бъдещото развитие на регионалното сътрудничество.

Република България е инициатор за създаването на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, като водещ политически формат за диалог в региона. Началото на инициативата е положено на Софийската среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа (6-7 юли 1996 г.), която приема Софийската декларация за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите. Освен България, страни-участнички в ПСЮИЕ са Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Република Северна Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора.