В Германия се засилват призивите за репатриация на част от националните златни резерви, съхранявани в САЩ. Според Bild, Европейската асоциация на данъкоплатците заедно с редица представители на партията Християндемократически съюз (ХДС) поискаха незабавно връщане на златото в родината. Причината за това, според изданието, са нарастващото напрежение в трансатлантическите отношения заради търговската война, която президентът Доналд Тръмп разпали, както и съмненията за независимостта на Федералния резерв на САЩ.
"В последните седмици всички можеха да прочетат, че Доналд Тръмп постави под въпрос независимостта на Федералния резерв, тъй като той не се съгласи с него и не намали основната лихва", разказа пред Билд председателят на Европейската асоциация на данъкоплатците Михаел Егер. По думите му, това създава опасен прецедент, тъй като подобна риторика може да повлияе на съдбата на германския златен резерв, който се намира под юрисдикцията на САЩ.
"Това злато рано или късно ще заинтересува администрацията на Тръмп. След година или две то може просто да изчезне. Затова трябва да го върнем сега, докато не е станало твърде късно", поясни Егер.
Той също така изпрати открити писма с предупреждения до президента на Бундесбанк Йоахим Нагел и министъра на финансите Ларс Клингбайл.
Още през април източници на Билд съобщиха, че в германските правителствени кръгове се обсъжда възможността за изтегляне на златните резерви от САЩ. Този въпрос стана актуален на фона на засилващите се съмнения в надежността на Вашингтон като икономически и политически партньор.
Германия понастоящем разполага с втория по големина златен резерв в света след САЩ — 3 375 тона. При това почти 37% от този обем, тоест повече от 1250 тона, се съхраняват отвъд океана — във Федералния резервен банков институт в Ню Йорк.
Разполагането на част от златото в САЩ отдавна се счита за оправдана стратегия: в случай на глобален финансов криза Берлин можеше бързо да получи достъп до ликвидност в щатски долари. Въпреки това през април Вашингтон започна да въвежда нови тарифни бариери, което постави под въпрос предишните изчисления и повдигна въпроса за целесъобразността на съхраняването на националните активи в САЩ.
В началото на април Доналд Тръмп шокира пазарите, като обяви въвеждането на нови мита върху вносните стоки. За ЕС ставката беше 20%. Финансовите индекси веднага реагираха с рязък спад, но вече на 9 април частично се възстановиха — президентът на САЩ предостави на 60 страни 90-дневна отсрочка (до юли) за преговори по търговските споразумения.
Но през май Тръмп заяви, че преговорите с повечето партньори са в задънена улица, а с Европейския съюз "не водят до никъде". Той обеща да въведе 50% мита върху европейските стоки още от 1 юни.Обаче буквално няколко дни по-късно ситуацията отново се промени. След телефонния разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Тръмп удължи мораториума – сега новите тарифи трябва да влязат в сила едва на 9 юли.
Източник: The Moscow Times
.JPG?s=183195)
-1.JPG?s=262844)
.JPG?s=183784)
