Адвокат Станислав Станев: Велизар Шаламанов ме изпълва с погнуса и досада!

Велизар Шаламанов в качеството си на кандидат-депутат решил да дава акъл и морал на околните. Признавам си, че когато за пръв път го видях и чух (служебното правителство през 2013 г.) ми направи добро впечатление. През последните няколко години с дейността и реториката си това лице ме изпълва със смесени чувства - погнуса и досада. През 2019 година правителството изпрати доцента от БАН на отговорна работа в НАТО. Оттогава и докато страхливо избяга от въпросите ми (вероятно и все още) Велизар Шаламанов уплътняваше работната част от денонощието си да пише публикации против правителството и управляващата партия. Разбирам, че всеки има право на мнение и несъгласие с управлявващите. Тук се оказва, че управляващите не са сложили някоя калинка на хубав пост, а са проявили добронамереност, като са предпочели кадър на една от най-агресивните към тях партии.

Само че избранникът вместо да запретне ръкави и да докаже, че е способен и заслужава полученото довереие, реши да инвестира времето си в нещо друго. Както посочих и по-горе, огромната част от обилната му активност във Фейсбук беше насочена срещу правителството. Да, точно така, в работно време, когато би следвало да изпълнява служебните си задължения, за което му се плаща прилична заплата (и от нашите данъци), той го играеше партиен агитатор. Признавам си честно, че не съм чел длъжностната характеристика и не знам какво се очаква от него в замяна на трудовото му възнаграждение. Във всеки случай силно се съмнявам задълженията му да включват партийна агитация и криптоагресия срещу правителството.

Благодарение на Антон Тодоров установих, че Шаламанов някога е бил не просто военен. Станал е партиен член (на Българската комунистическа партия) преди да стане на 20 годинии - т.е. комунистите са го оценили и са преценили, че могат да му имат доверие. Дотолкова, че две-три години по-късно вече е партиен ръководител...Всъщност, това не би трябвало да учудва. Ръководството и знаковите лица на и около "Да, България" преливат от деца на партийни комунистически аристократи: Христо Иванов (червеният му произход не е тайна), Иво Мирчев (наскоро четох, че и той е възпитаван и учен на морал и честност в семейството на партиен секретар), Велислав Минеков (син на "придворния" скулптор на червения диктатор Живков) и т.н.
Никой не е виновен за това в какво семейсто се е родил. Но когато преценяваме морала, етиката, житейската му философия и неговите способности, трябва да имаме предвид в каква среда е израсъл, какви хора са го възпитавали и на какво са го учили. Нямам представа как стои въпросът с изброените. Не очаквам от тях да ругаят предците си, но никога не съм прочел да изразят съжаление, че техните майки и бащи, баби и дядовци са били част от управлението, смазало българския народ.

Тъжно, много тъжно за хората, които не харесват комунизма и възнамеряват да гласуват за "иконите" на Да, България.