CNN: Плановете на НАТО в случай на война с Русия не издържат на критика

Сянката, която Русия хвърля върху Европа, я принуди да се изправи пред истината - рискът от война отново е реален, пише CNN в обширен коментар за отбранителната подготовка на стария континент. Когато група експерти по отбрана се събраха миналия месец в Уайтхол, седалището на британското правителство, за да обсъдят колко подготвени са Обединеното кралство и неговите съюзници за война, която според тях може да избухне в следващите няколко години, тяхното заключение беше доста мрачно: не са подготвени.

Хората, събрали се на конференцията, организирана от лондонския център за стратегически изследвания Royal United Services Institute (RUSI), не бяха войнолюбци, а хора, които са в течение на нещата. Те бяха настоящи и бивши членове на въоръжените сили, правителствени служтели и представители на НАТО, изследователи и професионалисти от отбранителната индустрия, чието мислене се основава на широко приетата оценка на разузнаването, че Русия се подготвя за евентуален пряк конфликт с Европа.

Единственият начин да се предотврати това, заявяват те, е да се гарантира, че ако избухне война, Европа ще спечели. Повече инвестиции в хронично недофинансираната европейска отбрана са от ключово значение, но експерти по сигурността все по-често предупреждават, че е необходима и голяма промяна в нагласите на всички нива. Според тях е време европейските правителства да ангажират гражданите си и да им обяснят, че времето, когато Европа можеше да игнорира заплахата от война, е отминало.

"Мисля, че има признаци, че обществата са готови да водят този разговор, но мисля, че виждаме и правителства, които все още не са достатъчно уверени, за да водят този разговор с обществеността", заявява Сам Грийн, професор по руска политика в Кингс Колидж Лондон и експерт по демократична устойчивост.

Сред експертите има все по-голямо съгласие, че Русия вече води хибридна война срещу Запада, като провежда саботажни операции и внася хаос и дезинформация във вътрешните политически дискусии. Те посочват неопровержимите доказателства, включително многократните нахлувания в въздушното пространство на НАТО от руски самолети и дронове, заглушаването на GPS в Балтийските държави, дезинформационните кампании и саботажните атаки срещу критична инфраструктура в много страни, които са проследени до руските тайни служби. Русия последователно отрича участието си.

Грийн заявява, че тези атаки вече са променили мнението на много хора в Европа, макар че някои политици все още не са склонни да ги наричат директно хибридна война. Експертът заявява, че тези атаки вече са променили мнението на много хора в Европа, дори ако някои политици все още не са склонни да ги наричат директно хибридна война. "Мисля, че хората са уплашени, особено след като това става все по-видимо", заявява той. "Виждаме дронове извън летищата и мисля, че все повече се засилва усещането, че вероятно е (само) въпрос на време, преди един от тези дронове да свали пътнически самолет".

Макар Москва да не е извършила никакви директни атаки срещу съюзниците на НАТО в Европа – експертите посочват, че това се дължи отчасти на факта, че Русия знае, че не може да победи алианса с настоящите си възможности – има все повече признаци, че това може да се промени в бъдеще.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди по-рано тази година, че Русия може да е готова да използва военна сила срещу НАТО в рамките на пет години. Германският външен министър Йохан Вадефул повтори това предупреждение в реч миналия месец, като заяви, че германските разузнавателни служби смятат, че Москва "поне запазва опцията за война срещу НАТО най-късно до 2029 г.".

Руският президент Владимир Путин заяви в началото на декември, че макар Русия да не планира да влезе във война с Европа, "ако Европа изведнъж реши да ни обяви война и я започне, ние сме готови още сега". Консенсусът сред балтийските държави е, че атака срещу тях може да настъпи още след три години. Когато изследователи от Центъра за наука и международни отношения "Белфер" към Харвардския университет "Кенеди" проучиха предупрежденията и прогнозите на различни официални лица относно готовността и желанието на Русия да започне война срещу НАТО, те установяват, че най-често споменаваните години са 2027 и 2028.

Осъзнаването на тази заплаха е накарало НАТО да разработи планове за действие в извънредни ситуации за защита срещу евентуална руска агресия срещу Балтийските държави. Но експертите предупреждават, че плановете на алианса не са достатъчни. "Има план с цифри. Но правителствата не предприемат необходимите стъпки за неговото изпълнение. Все още планираме въз основа на неща, които не съществуват", посочва Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в RUSI. Той подчертава риска от опитите да се структурира отбранителна реакция въз основа на списък с желания, а не на реалността, вместо да се приемат наличните ресурси и да се планира въз основа на тях.

По-рано тази година британското правителство поиска от трима високопоставени експерти – бившия генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън, генерал Ричард Баронс, бивш началник на Обединеното командване на въоръжените сили, и Фиона Хил, бивш старши директор в Съвета за национална сигурност на САЩ – да проведат стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство. Триото представи на правителството наръчник с необходимите стъпки за подготовка за война.

В изказване на събитие на RUSI миналия месец Баронс заявява, че Обединеното кралство трябва да преосмисли устойчивостта на инфраструктурата си, да укрепи въоръжените си сили, резервите и гражданската отбрана и да инвестира в здравеопазването, промишлеността и икономиката, за да може бързо да премине в състояние на война.

"Честно погледнато, не се нуждаем от много повече анализи, за да разберем какво трябва да направим. Проблемът е, че трябва да го направим", заявява той. Той посочва, че "гражданското общество и нашите политици" имат други приоритети, което е причината за липсата на бързина.

Макар че Обединеното кралство се движи в правилната посока, при настоящото темпо ще са необходими около 10 години, за да бъде страната готова за война.

"А нашите анализи и нашите съюзници ни подсказват, че може би имаме от три до пет години... така че това е въпрос на воля, както обществена, така и политическа, а след това и на компетентност. Може би трябва да се постараем повече", коментира той.

Много европейски столици, включително Лондон, прекараха последните няколко десетилетия, без да мислят за отбраната. Без големи преки военни конфликти на континента от 1945 г. насам, Европа се радва на най-дългия период на непрекъснат мир от векове. Тези десетилетия на относително спокойствие донесоха значителен дивидент от мира. Последователните правителства успяха да харчат пари за социално подпомагане вместо за отбрана, което направи живота на обикновените европейци много по-комфортен, като разчитаха на САЩ, страната с най-големите военни разходи в света, да дойде на помощ, ако възникне такава необходимост.

След това дойдоха две сурови пробуждания: американският президент Доналд Тръмп, който даде ясно да се разбере на съюзниците от НАТО, че вече не могат да разчитат толкова силно на САЩ, и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Това обръщане на статуквото подтикна повечето европейски членове на НАТО да увеличат разходите си за отбрана. Според данни на НАТО, 31 от 32-те й членове ще постигнат целта да изразходват 2% от БВП за отбрана през тази година – в сравнение с едва шест през 2021 г., годината преди Русия да започне инвазията си. Исландия, основател на НАТО и единствената страна, за която не се очаква да постигне целта, няма свои въоръжени сили. Вместо това тя допринася финансово, с цивилен персонал и със системи за противовъздушна отбрана и наблюдение.

През юни членовете на НАТО се споразумяха да увеличат целта до 5% от БВП до 2035 г. Много анализатори обаче са скептични по отношение на тази цел, особено защото повечето европейски страни са изправени пред финансови затруднения, дори без да се мисли за масивно увеличение на разходите за отбрана.

Да обясниш на избирателите, че може да се наложи преразпределение на някои ресурси и че може би повече хора ще трябва да служат в резервните или редовните сили, не е нещо, което повечето политици биха искали да направят. Няколко проучвания на Евробарометър, които измерват общественото мнение в Европейския съюз, показаха тази година, че преобладаващото мнозинство от европейците – 78% – са загрижени за отбраната и сигурността на ЕС през следващите пет години. Една трета от хората смятат, че отбраната трябва да бъде сред приоритетите на блока по отношение на разходите.

Въпреки това, генерал Фабиен Мандон, началник на френските въоръжени сили, предизвика бурна реакция миналия месец, когато предупреди френската общественост, че страната трябва да се подготви за възможни бъдещи загуби в резултат на руската агресия, като заяви, че Франция трябва да "приеме загубата на своите деца", за да "защити това, което сме".

Робин Потър, асоцииран член на академията в британския център за анализи "Чатъм Хаус", заяви, че готовността на хората в цяла Европа да разберат заплахата – и да участват в противодействието ѝ – варира значително. "Ако сте на изток, ако граничите с Русия, ако сте в Полша или в балтийските държави, заплахата е много реална за хората там и те предприемат много повече мерки по отношение на обществените убежища, защото смятат, че рискът от въздушна атака е по-висок", заявява той.

Швеция и Финландия актуализираха миналата година насоките за своите граждани за това как да оцелеят във война, разпространявайки брошури с инструкции как да се подготвят за прекъсвания на комуникациите, прекъсвания на електрозахранването и екстремни метеорологични условия. Няколко страни, сред които Литва, Латвия и Швеция, въведоха отново наборната военна служба през последното десетилетие, докато други страни като Германия, Полша, Белгия, Румъния и България въведоха доброволни програми за военно обучение за своите граждани.

Потър заявява, че гражданите, които имат по-голямо доверие в институциите на своите страни, са по-склонни да приемат жертви за общото благо.

"Ако хората чувстват, че държавата работи за тях, вероятно са по-склонни да искат да дадат нещо в замяна", заявява той. Той посочи скандинавските държави, които постоянно заемат високи места в класациите за благосъстояние, щастие и благоденствие и където концепцията за граждански дълг и "тотална отбрана" – при която всеки гражданин, бизнес и публичен орган става част от военните усилия, ако е необходимо – е дълбоко вкоренена.

"Мисля, че възниква въпросът дали може просто да се вземе този модел и да се приложи в едно съвсем различно общество с много ниско доверие в публичните институции в сравнение, като например Великобритания".

Превод: Агенция Фокус